Зрелищно и поучително? Да, определено! Но и някак неловко е да гледаш как благоприличието на човек става жертва на болната му жажда за внимание. Ясно е – веднъж опиянен от безпощадната съблазън на властта, той трудно би се оттеглил от уютното й лоно. Всеки се стреми да укрепи позициите си, което е напълно обяснимо и разбираемо. Но нима няма далеч по-достойни начини за това от постоянното завъртане на ненужни интриги и непредизвикани скандали?
В последните дни се намериха няколко души, които единодушно да определят въпросния маргинал като “клоун” и “циркаджия”. Аз лично не бих се присъединил към тях – всеки, който е ходил на цирк, знае колко талант, труд и постоянство изисква цирковото изкуство. Затова подобни класификации са по-скоро незаслужен и неуместен комплимент.
Но нека се съсредоточим върху същината на проблема. Какво всъщност представляваше фарсът в село Рибново – пореден сигнал за митичното етническо напрежение или поредна крачка към постигането му? За такива ситуации народът е измислил хубав израз – да сложиш каруцата пред коня. Казано на по-друг език – да размениш местата на причината и следствието, един от най-ефективните и разпространени начини за универсална заблуда. Когато отвсякъде ти се говори за религиозно и етническо напрежение (което на практика липсва, но това явно не е от значение) и за предприемане на действия срещу него, ти не усещаш как самото това говорене и всички фиктивни мерки започват наистина да пораждат такова.
Защото от напрежението полза и изгода има… но не за Недждед и Петър, чиито живот е преминал на село, в мизерия и низане на тютюн. Защото кървавата пот не прави разлика между челото на християнина, мюсюлманина, атеиста или агностика – тя е еднакво безмилостна към всеки. А ако има нещо, което да ги сближава повече и от труда, то това е може би фактът, че и двамата едва ли някога биха имали шанса да се возят на летящата чиния на Доган.
Не са малко тези, за които всичко това е ясно, но уви… немотията има свойството да озлобява хората и да ги прави лесно манипулируеми. А манипулации ще има докато има и кой да се храни от страха и омразата, докато не му бъде потърсена сметка. Дотогава ловът на вещици ще продължава – току виж някой ни потупал по рамото за доброто старание.
